Лятото отдавна свърши. Летният сезон прключи за всички. Дори за пенсионерите на Масларова. Хотелите по курортите ни се готвят за зимен сън, през който ще сънуват много туристи и малко строителство. Българското Черноморие заспива в бетонната си постеля.
За чуждестранните му гости обаче, дългата германска или руска зима, ще бъде стопляна от спомени за него. Малко и голямо ще слуша пред камината разкази за чудната земя България. „Там е толкова по-хубаво, от колкото в брошурата” - ще казват чужденците, ръгайки ентусиазирано приятелите си Ханс и Сергей с лакет в ребрата. „А ние бяхме чули, че там морето е мръсно, храната е студена, а шумът от кангото, не ти позволяват да спиш!” –извикат изненадани Ханс и Сергей.
„Точно така! Както, казахме там е много по-хубаво, от колкото в брошурата!” И горките Ханс и Сергей си мислят, че приятелите им са изперкали. Те обаче не са чули пълния разказ.
Те не знаят, че в българските курорти морето не е важно. Дори кафевия фонтан в морето, бълващ вчерашния обяд на госите на хотела, смутил така лошо стомасите им, не притеснява никой. Нека си бълва, нали има басейни. Там уж е чисто. А и нали влиза в цената на нощувката, не може да се пропусне! Ол инклузив, бате!
Това, че си отишъл „на море”, не означава задължително, че трябва да бъдеш на море. Винаги можеш да си купиш картичка, на която на странната кирилица пише „Черно море” и да се хвалиш с нея, като се върнеш. А че храната била студена и че двама трима се натровили – голямата работа станала. Ти да не си дошъл да ядеш, ще ядеш като се прибереш. За сметка на това, тук можеш да пиеш. Хем много, хем евтино, хем после може да си правиш каквото си искаш. За теб са въвели специален термин „алкохолен туризъм”. Избягваш да го употребяваш. Предпочиташ да се придържаш към „на море”, по стилно е някак си. Бутилка водка със шарен етикет, изписан отново на странната кирилица, ти струва колкото билет за метрото в родината ти. Може би, никога няма да разбереш, че е произведена в гараж, а и да го знаеш, след втората чашка не ти пука. Черният ти дроб го разбира, години по късно и ти с кеф се оставяш в ръцете на прекрасната здравна система в държавата ти.
Междувременно, шумът от кангото така и не си го чул, тъй като не си се прибирал в стаята си. Ще спиш като се прибереш. Нощта в курорите на тази чудна страна, би смутила дори жителите на Содом и Гомор. Цените също. След евтината бутилка спирт, идва ред на други евтини забавления. Тук пак са измислили термин за теб: „секс туризъм”. Продължаваш да държиш на „на море”. За някои от предлаганите услуги чуваш за пръв път, а все пак си германец. Дори да ти свият някой лев, докато се разплащаш, изчисляваш, че пак си на плюс. В друга държава, това би ти струвало многократно повече. След такава нощ не ти пука, ако ще да построят хотел директно върху главата ти. Песента на кангото ти се струва прекрасна, като снощната чалга. Не ти се прибира в родината ти, където храната е топла, улиците са чисти и е така тихо...Гадно тихо!
На Ханс и Сергей не им трябват повече обяснения. Те са отишли да стягат куфарите си за България, въпреки че е януари. В предния джоб пъхат подарената им картичка със сините вълни и златният пясък. На гърба й има закачлив текст, перифразиран от стара реклама: Секс услуга – 10 евро, Бутилка водка – 5 евро, Спомени от българското Черноморие – безценно.
